От Катерина до Неапол

Въпреки че лицемерно религиозният свят не успяваше да ги разбере, те не се стремят към неговото одобрение и нямат нужда от оправдания. Подкрепя ги крехкото равновесие, което произлиза от смирението в единението на душите им, умовете и телата. Дори сред хората, които ги ненавиждат, те не изпитват нито поражение, нито триумф – противно на твърдението на Конфуций за това как омразата означава победа над нас.

Романът „От Катерина до Неапол“ изследва силата на женския дух и невидимите връзки между миналото и бъдещето. Той е посветен на жените, които с трудности осъзнават късно в живота си, че не са задължени да носят чуждата болка като част от собствената си съдба.

Весела Лулова Цалова споделя: „Пиша за тъмното в човека“. Но новият ѝ роман представлява повече от просто мрачна семейна история; той е възхвала на женската сила по начин, който рядко получава признание в историята: жени, които са ранявани но остават силни и противоречиви; търсещи себе си извън наложените роли.

Тук съдбата не е само външен фактор. Тя представлява повтарящо се явление. Чрез персонажа Катерина се разкриват болезнено познати истини относно начина, по който женското тяло и живот могат да бъдат присвоени или потъпкани чрез решения взети от другите. Това обаче не е история за покорство; различните поколения жени носят както паметта за преживяната травма така и упоритостта да я преодолеят. Ружа е част от тази традиция, но истинският пробив идва с Вида – тя отказва да бъде определена само като нечия съпруга или любовница. Вида преминава през процеси на разпадане и възстановяване; създаване и избор – многократно. Паралелната сюжетна линия разширява концепцията за свобода до крайност: връзката между Вида, Самуил и Зейна няма нужда от оправдание; тя съществува като акт на взаимност без собственичество – любов без ограничения.

А Неапол… всъщност не предлага убежище. Градът представя заблудата върху способността човек да избяга самият от себе си.