Хроники на всекидневието. Фото албум

Фотографиите в настоящата книга илюстрират един стил на фотография, който стана възможен в началото на 20-ти век благодарение на напредъка в техниката и емулсиите. Лайката, изобретена от Оскар Барнак през 1926 година, е инструмент, подобен на бележника на писателя или скицника на художника - винаги готов за употреба и достатъчно малък да се събере в джоб или чанта. Това допринася за развитието на фотографията като форма на наблюдение (по Сарковски) и свързва фотографа със свободно шляещите се фланьори, описани от проф. Бояджиев. По този начин започва една традиция, която е утвърдена от френската хуманистична школа през 30-те до 40-те години, американската документалистика през 70-те години и по-трудния период след Берлинската стена между 1945 и 1989 г. Тримата автори споделят общ творчески подход както и опит от преподавателска работа в програмата към ЦСППО при ФЖМК на СУ Св. Климент Охридски.

Авторските колекции не са тематично свързани помежду си нито вътре във всяка отделна част; това позволява свобода както по време на снимането, така и при избора какво да бъде представено. Въпреки това могат да бъдат открити паралели тематика или визуално изразяване времево обхванати от 60-те години до днешни дни. Какъв аспект преобладава – критичният поглед, уловът на моменти или ангажираността на хроникьора? Зрителят е поканен да разпознае онова което му резонира, да направи свои аналогии или противопоставяния - да приема и отказва различни идеи; може би ще научи нещо ново.

Според известния режисьор Вим Вендерс „Разказаната история е нашият Бог“. Вероятно той има предвид Библията както и всяка друга история именно заради способността им да разделят важното от несъщественото чрез словото си. Тримата автори – Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов – предават своите истории не посредством думи а чрез визуален (фотографски) език който всъщност също носи смисъл с помощта та словесната интерпретация зад образите . Изображенията целят провокация към мисли , а самите мисли намират отражение в думите . Юлия Кръстева отбелязала , че изображението независимо дали е произведено ръчно или машинно остава празна семантична структура през която прозира слово - картината сама по себе си представлява текст за анализ . Следователно разглеждането наред със снимките предполага преводът им обратно към вербалното описание; необходимо ни е преминаването между двата езика – веднъж интуитивно като неподготвен зрител , друг път внимателно като професионален критикувач . Ние тук сме подготвени ролята просто критик насочила какво още произнасят изображенията освен показването ; осъзнаваме , че интерпретацията не трябва непременно съответстваща намерениям автора . Паралелно с анализа ще реконструираме социалната действителност представена основополагающо комунистически (съветски ) период у нас ; читатели без лични свидетелства относими него ще имат шанс много да научат именно тримата фотографа участници — Антоан Божинов , Николай В.Василев & Росен Коларов .
Доц.Георги Лозанов