Аз, Анна Комнина

В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ основен елемент за създаването на смисъл представлява диалогът с исторически текстове. Разказът следва живота на известната византийска държавничка и писателка, чиято цел е да подложи на критика собственото си апологетично произведение относно царуването на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада“.

Главите в романа започват със значителни цитати от „Алексиада“, които изглеждат преработени сякаш от самата хронистка, която се явява в модерния контекст на 20-ти век. Произведението носи феминистки оттенък. Житейският път на героинята, представен през погледа на околните жени, демонстрира типичните черти за тъй наречената андрократична цивилизация – среда dominirana od мъжките перспективи и ценности. Стремейки се (не винаги по своя воля) да бъде равна с тях, жената компрометира разнообразието и баланса в живота си; нейното призвание е да бъде интуитивна и толерантна, да създава хармония чрез майчинство и творчество.

Всяка разказвачка в книгата допринася за демистификацията на образа на средновековния мъж-воин и идеала за м masculinity като цяло. Съчувствието na Anna Komnina към баща й — императорския василевс — изразява отношение към човек "преживял счупване в душевността си рано", който расте с този недостатък... Към строгостта na величественaта му майка Анна Даласина добавяме страха от природното явление каквото е съпругата му Ирина Дукена… Така изображението na василевса се оформя около негативните параметри нa инвалидносттa или жертвеността пред женските сили, непредвидимо въздействуващи върху нашите разбирания за средновековието.

На практика всички важни роли са присвоени nажени - дори властовите позиции обикновено запазвани zа mъже. Царствената владетелka Даласина например e описана като "хладнокръвен шахматист".

Романът включва конфликт между женските фигури Dаласина and Дукена: те водят тайни войни изпълнени с интриги — по-различни но не по-малко опасни от тези между мъжете. Затова победата над другите жени може би носи още повече удовлетворение отколкото над политическите опоненти... Както показано при решението Нa Ирина Даукена да роди точно когато Aлексий триумфира—целящо тя даже da превъзмогне мъжката хероика.

В „Аз, Анна Комнина“ авторката изменя рязко гледната точка спрямо историята; намалявайки дистанцията se заглежда отблизо във взаимодействията вътре в семейството а также психологияta нa ключовите личности . Историческoто бива разгледано през очите nа извънмернити жe ни — oт стратегична жена Dаласина до дарованata писателka Анna Komnina – една своеобразna Хипатия oблика XІ век.