Черна котка, бял гълъб. Писма до дядо

Често казваме "да чакаш от умрял писмо", когато нямаш никакви очаквания. Тогава вече не се надяваш на нищо. Когато те е обхванало отчаянието и си достигнал дъното - както вярата, така и надеждата за промяна или новини от някого изчезват. Няма да получиш нищо, никога, от никого, защото мъртвите не комуникират.

Аз реших да направя точно обратното: да напиша писмо до починал човек. Без надежди и без очаквания – просто ще му говоря като на жив човек. Ще споделя с него тайни, които не съм разкривала пред никого друг освен него. Ще задавам въпроси – както към него, така и към себе си. Но ще трябва сама да намеря отговори на тях. Готова съм!

И така започва моето послание: "Здравей, скъпи мой непознат дядо! Пише ти твоята внучка Пенка Чернева..."