Наричаха ме Желязната ръка

Това издание на романа е посветено на стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев, която ще се отбележи през 2026 г., и излиза пет десетилетия след последното му второ издание от 1975 г.

„Наричаха ме Желязната ръка“ представлява исторически роман, който разказва за Ивайло и неговата епоха.

Книгата получава награда през 1971 г. от Министерството на просветата, Централния комитет на ДКМС, Комитета по култура и изкуство и Комитета по печата като най-добро произведение за младежта.

Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 година. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и специалност „Право“ в Софийския университет.

Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат и депутат в XXIII Народно събрание. Той бива убит непосредствено след 9 септември 1944 г., а впоследствие е осъден посмъртно на смърт от т. нар. Народен съд (извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на България от Червената армия и преврата от 9 септември). Съдът функционира между декември 1944 г. и април 1945 г., като доведе до елиминирането на държавния елит у нас.

Вследствие факта, че баща му е жертва на Народния съд, Цончо Родев не може да практикува юридическа професия и вместо това се посвещава напълно на литературата. Той пише множество исторически, фантастични и приключенски романи, както и разкази за деца и юноши.