Отрицателното богословие и богопознанието у Майстер Екхарт

Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-забележителните богослови на XX век. Той е син на известния философ Николай Лоски, чиято фамилия била принудена да напусне Съветска Русия през 1922 година. Образованието си завършва в Париж, където остава до края на живота си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий" към Сорбоната и е изключителен специалист по наследството на източното светоотечество. Някои от книгите му, преведени на български, включват: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005) и „Боговидение" (2010). Неговият дисертационен труд "Отрицателното богословие и богопознание-то у Майстер Екхарт", останал недовършен след неочакваната му смърт.

Лоски се стремеше да разясни отказа, с който Екхарт реагира срещу всякакви опити за ограничаване на божественото в определени понятия; затова той очаквал от нас същата скромност, която сам проявяваше толкова естествено - готовност да приемем окончателното незнание като истинско знание... Безспорно тази аскеза най-добре олицетворява онова, което вътрешно резонира у Лоски с призива към душата от страна на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е довело при тюрингския мислител - не непременно за одобрение всекидневно, но поне за да му предложи духовна симпатия пред лицето на доктрини, които в крайна сметка разгръщат своите тайни.

Етиен Жилсон