Плач по всички жени преди мен

Как се създава и преживява, когато „всичко е объркано“, когато в момент на тъга за себе си, плачеш и за жените преди теб – те могат да плачат чрез теб. Стихосбирката на Катя Димитрова представлява дебют по своята същност; нейното творчество познава болката, но и носи ирония. То може да бъде едновременно романтично и рязко, уязвимо, но и смело. Винаги ме радва откритие на такова писане. Това е книга за неспокойно четене.

Георги Господинов

Повече от десетилетие назад прочетох първоначалните стихотворения – не ги намирам в настоящата книга, знам че Катя дълго време е оставяла думите си да узреят преди този впечатляващ дебют. Нейният стил излъчва силна женска идентичност: той отдава почит към традицията, докато заявява собственото си място извън нейните рамки. Изглежда сякаш една междупоколенческа сълза напълни очите на поезията и всеки миг може да потече надолу. Този плач притежава красота.

Йорданка Белева