Защото любовта търпи

Тези страници са посветени на теб. На теб, който упорито търсиш и не спираш да мечтаеш. На теб, който с нетърпение събираш надеждите си. На теб, който вечер затваряш очи и тихо шепнеш желанията си. На теб, който скромно държиш смелостта в себе си и никога не се отказваш от нея. На теб, който жадуваш за любовта, която така дълго чакаш.

Израснах наблюдавайки как майка ми пише – стихотворения и проза; тя оставяше послания до любимите хора или учениците си. Виждах я как е наведена над белия лист, потопена в мълчанието на вечерните часове след изтощителния ден на учителя. Чрез нея писането стана неизменна част от мен - превърна се в копнеж за вдъхновение отгоре; дарба, която разкрива най-дълбоките мисли; мечтание, което свързва ума с душата.
Анна Величкова