В спиралите на времето

Отне ми много време, за да разбера, че щастието и удовлетворението всъщност са недостижима илюзия за мен. Винаги имах чувството, че само една малка стъпка ме разделя от тях и все нещо ми липсваше. Съзнателно изрекох наум своите мисли, завъртях се на пета и започнах да тичам по коридорите в стремежа си да опозная новата среда.

Терес ме следваше като сянка, но между нас казано, това "сянково" наблюдение не му се получаваше особено добре. Затова реших да правя вид, че не го забелязвам – така нямаше нужда той да измисля причини защо е зад мен. Това беше удобно решение за двама ни.

От своя страна Терес проявяваше старание - държеше се като тигрица, която внимателно наблюдава малките си от храстите, без обаче да бъде натрапчив.