Скитникът на моята душа (твърда корица)

**Алтернатива**

Вятърът свисти през косата, безмилостен и работещ до падането на нощта. Тревата се покланя в краката на косача с благодарност. О, как прекрасно тя разбира! Вглежда се дълбоко в себе си. Защото умирането от „кукувича прежда“ не е лесно.

***

Книгата „Скитникът на моята душа" включва поезията на Николай Искъров - един от даровитите български поети, който загина през 2001 г., едва навършил 50 години. Неговата първа стихосбирка „Далече от снега" (1976) получава наградата „Димчо Дебелянов", а същата година стихотворенията му са отличени с националните призове „Цветан Зангов" и „Сливенски огньове". Искъров е носител и на литературни награди от Бургас (1977, 1980 г.), както и на националната награда на вестник „Пулс” за 1981 г., наградата „Атанас Манчев" през 1985 г., а също така и приза "Пегас" през 1995 г.

През 1980 г. той публикува своята втора стихосбирка наречена "Пясъци". Следват произведения като “Цяр за цар” (стихотворения за деца, 1989), “Нима” (1990) и “Стихове” (1996). Част от творчеството му е включено в антологията "Млада българска поезия", издадена на английски език през 1989 година. Освен това той пише преводи, литература за деца и проза.

***

„Той беше родом от Свищов, но стана част от Бургас – града, където Николай се утвърди като Поет. Там бе обграден със знаменитата атмосфера около Христо Фотев – неговият голям предшественик; двамата бяха близки приятели въпреки различията помежду им. Друг човек би останал под влиянието на магнетичността на Фотев и би станал негов последовател; ала силният характер да бъде собствен поет го направи независим.

Ники Искъров умело владееше класическия стих; познаваше тайните му и използваше разнообразие от ритмични размери. Имаше богато културно наследство зад себе си както във формално отношение, така и спрямо темите за страдание и вдъхновение присъщи предишните поколения български автори. Поради това никого не учуди факта че именно той заедно с Недялко Йорданов основаха алманаха "Море", най-авангардното списание извън столицата по време на перестройката."
Румен Леонидов