Опитът

"„Опитът“ на Русана Бърдарска е впечатляваща творба. Тази книга обединява множество литературни жанрове, но не се ограничава само до литературата; тя навлиза и в сферата на документалистиката. Какво представлява въображението на нашата памет? Какви са връзките и разделенията между личното и общественото в живота ни? Къде минават границите между собственото и чуждото? На кой от разказвачите в „Опитът“ можем да се доверим? Каква цена носи постмодерната игра – кога всичко става сериозно? Русана предлага много интимни отговори на тези съществени въпроси, като надхвърля стереотипите и клишето. Тя притежава изключителен ум и пише изключително завладяващо. Резултатът е, че виждаме структурата на собственото си време през различни перспективи – телескопично или микроскопично. Интелектуалните предизвикателства са толкова големи, че губим смисъл за това кое какво е."

~ Марин Бодаков

„Русана Бърдарска майсторски използва семантичните взаимовръзки, метафоричния потенциал на езика и разнообразна фразеология. Нейното добро владеене на чужди езици ѝ позволява да проучва дълбочината на българския език и да извлича позабравени негови аспекти. В „Опитът“ авторката демонстрира значителна културна осведоменост в областта на хуманитарните науки. За внимателния читател ще бъде очевидно, че чрез своите текстове тя търси концептуална алюзия с оригиналната природа на есето и с произведенията "Опити" на Монтен, акцентирайки върху генетичната свръзка между този жанр и литературния инстинкт.“

~ Андрей Захариев

„Смятам, че такъв жанр рядко се появява в българската литература. Опитвам се да определя тази работа: мемоари със задълбочено разсъждение, философски есета с автобиографична нотка или както самата авторка казва някъде - „популярна философия с екзистенциални нюанси“. Във всеки случай мотото преди основния текст ясно подчертава: „Това е книга“. И добавям: това е произведение от интелигентен, образован и задълбочен автор.(…)

Това безспорно е книга с амбицията да предаде максимално количество идеи. Ако трябва да опиша чувството след прочита ѝ, то би било горчивината за нашата трагична незабележимост сред огромността , където крехкият смисъл за живота ни остава несигурен; зловещата красота над звездното небе.”

~ Антония Апостолова за Литературен вестник