Предсказателят

366 година. Балканите и Европа преминават през смутни времена. Кралете, царете и императорите са в постоянен конфликт помежду си... Всеки се бори за власт и търси съюзници, като винаги е нащрек за предателство дори от най-близките до него хора. Междувременно идващите от изток турци стават удобни наемници за различни владетели и постепенно завладяват нашата територия.

2012 година. В Созопол е намерен необичаен скелет. Археолозите успяват да установят времето му, но не могат да разкрият самоличността или историята на този човек. Вероятно обаче неговата съдба е свързана с бурните събития от далечното минало? Галина Златарева изгражда убедителен портрет на активен млад мъж, който не остава безразличен към бедствията, сполетяващи родината му. Той активно търси начин да повлияе върху хода на събитията и така да освободи българския народ от петстотингодишното османско потисничество.

"... Оксан седна спокойно и каза открито:
– Идвам отдалеч, царю. Помисли как времето напредва – след теб идват нови поколения, техните деца и внучета живеят тук десетки години наред. През това време земята ти вече е под турска власт. Всеки опитал се да се противопостави срещу тях плаща със живота си; насилстват семейството му, отвлекуват децата му, унищожават дома му... Стотици хиляди българи загиват в борбата срещу тези нашественици. Искаш ли да направиш нещо по въпроса?
– Защо толкова вярваш в неизбежността им?
– Защото половината страна вече е паднала под контрола им.
– Нищо още не са завладели! Римската империя все още я има; Вълкашин контролира югозапада; Добротица укрепил позицията си на изток; а Влайку владее във Влахия! Всички царства стоят стабилно там където трябва – моето включително.
– Търновско, Видинско или Добротишко… всичко това е България! Двамата ти братя загинаха в битката за защита на тази обща Родина под Стара планина! България принадлежи на всички ни – няма "моя" или "твоя".