Дървото на спомена

„Дървото на спомена“ възстановява образите на автори, литературни теми и културни пластове, които не просто създават ерудитски слоеве в текста, а са интегрална част от самата структура на творбите, като се явяват причина за тяхното съществуване.

В днешния ден, когато сякаш обществото все повече живее единствено в настоящето и паметта става все по-краткотрайна, авторката акцентира върху значението на запазването на спомени от миналото като ключова способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и техните произведения надхвърлят простата интертекстуална връзка или литературна игра – те всъщност представляват етичен ангажимент за поезията, тъй като паметта се осмисля именно като морално задължение:

„Поетът записва своите мисли, скъпи мои, за да помни човешката си природа.“