Анатомия на човешката деструктивност

В началото на работата си по тази книга преди повече от шест години, аз не осъзнавах напълно предизвикателствата, с които ще се сблъскам. Бързо стана ясно, че за да мога адекватно да разгледам човешката деструктивност, е необходимо да изляза извън рамките на моята основна специализация - психоанализата. Въпреки че проектът имаше преобладаващо психоаналитичен характер, усетих нужда от базови познания в различни области като неврофизиология, зоопсихология, палеонтология и антропология. Това щеше да ми помогне да избегна прекалено ограничена перспектива и съответно несигурност относно основните критерии. Налагаше се моите заключения да бъдат сверявани с установените данни в другите дисциплини, за да съм сигурен, че хипотезите ми са в синхрон с тях или поне не ги противоречат.

Тъй като нямаше наличен труд, който систематично обобщава информацията за агресията в тези области или я интегрира по задоволителен начин, реших самостоятелно да направя опит в това направление. Смятах, че такова начинание би било полезно и за читателите ми – те биха могли да получат цялостна представа за проблема с деструктивността вместо просто наблюдения от една единствена дисциплина. Разбираемо е обаче какви рискове крие подобна инициатива; очевидно няма как да придобия необходимата експертиза във всички изброени области – особено там където започнах без достатъчни знания: неврологията. Успях все пак малко да навляза в темата благодарение както на личните си проучвания, така и със съдействието на специалисти-невролози; много от тях ме насочиха и отговориха на множество мои запитвания, а някои дори прочетоха част от ръкописа.
— Ерих Фром