Не пожелахте да чуете. Защо се случи точно това

Беше ли възможно да се предотврати катастрофата – било тя политическа, икономическа, образователна или здравна?

В исторически контекст подобни въпроси са табу. Събитията вече са се случили и не могат да бъдат променени. Но всъщност това не е съвсем така, тъй като историята обикновено се интерпретира от интелектуалната „служба“ на победителите, която остава дистанцирана от събитията и живите свидетели, а следващите поколения често проявяват безразличие към истинските факти. В резултат получаваме манипулативни стереотипи, които утвърдиха удобна версия за управляващите.

„Революции“ биват организирани от онези с власт в даден момент. Промяна на социалното положение желаят основните му печеливши участници, които предвиждат края му. Те ще формират новото статукво, в което ще заемят привилегировани позиции.

Един интересен парадокс от нашата скорошна история е свързан с края на социалистическата епоха през 80-те години: тогава изникват две основни групи – новосъздадената маса „граждани“, зависещи от социализма за своя статус и благоденствие, и номенклатурната върхушка със стимул и средства да разруши системата. Всичко премина по известния принцип: как да изменим всичко така че нищо реално да не бъде променено. Отново „масите“ останаха пасивни наблюдатели на обществения процес вместо активни участници в него; те бяха водени към поредната обещана светлина в бъдеще. Тогава настъпила „Великата номенклатурна контрареволюция“, при която "комунистите" разрушили собственото си учение чрез саморазрушение. "Прогресивният сектор" беше поканен да вземе участие в спектакъла с цел изграждане на нов обществен ред – синтез между социалните придобивки на развития социализъм (без самия “социализъм”) и модерния модел с акцент върху “свободата на словото”, материалното изобилие и “плурализма”.

Как можеш да отказаш участие?