Събрани страници Т.2: Диарбекир и българите. Фрагменти от историята (твърда корица)

**"Диарбекир и българите":**
Веселин Сариев дълго време подготвяше своята книга, като я преработва, допълва и открива нови доказателства. Той планира да издаде второ, разширено издание и на въпрос от вестник "Вести" през 1999 г. относно събраните нови факти, той отговаря: "Винаги съм работил по този проект; ценя тази книга, а през последните три години съдбата ми помогна да намеря неизвестни документи, които осветляват още повече тази българска трагедия". Сариев публикува предварителни материали в различни списания - например във "Народна култура", "Литературен глас", "Литературен фронт" и сп. "Пламък".

Книгата му постига значителен успех и тиражът е бързо разграбен. Получава разнообразие от рецензии, включително в специализирания исторически печат. В рецензия за нея във "Исторически преглед", Вера Бонева заключава: „Произведението на В. Сариев 'Диарбекир и българите' предоставя убедителен отговор на поставените начални въпроси относно мита за 'българското чистилище'. То анализира механизмите зад появата и функционирането на българската общност в далечния град Анадол." Книгата разглежда феномена на оцеляването при екстремални социални условия чрез поп Минчовата максима: “Камъкът става все по-ценен с времето.” Накрая тя демонстрира как историята може да бъде представена – достоверно но пристрастно.

**"Българското време в Света Гора":**
Веселин Сариев бе дълбоко вдъхновен от духовната атмосфера на Света Гора и легендите около Зографският манастир - част от многовековното битие на българското монашеско общество там. Често споделяше истории за своите посещения в Света Гора през 80-те години, когато малцина имаха възможността да го направят. Неговият широк авторски замисъл се потвърджа чрез няколко публикации (включително такива в пловдивската преса) и ръкописи.
Този том предлага последната версия на неговото проучване.

**"Скици от Пловдив":**
За Веселин Сариев Пловдив представлява важна житейска тема както творчески така и личностно – обаче интересното е, че той няма стихотворения посветени конкретно на града или други места достигнати по време на многобройните си пътувания (за разлика от много съвременници). Вместо това неговият интерес остава видим предимно в прозата.

През последните десетилетия Веселин натрупал всичко свързано с Пловдив – книги, карти и стари пощенски картички (тук конкурирахме един друг сериозно). Организирал изложби с колекцията си и писал статии за местната преса върху тези картички; тук предлагаме част от тези очерци основани често върху текстове написани преди него.

**"Към приятелите":**
Тук са събрани разнообразие текстове писани от Веселин Сариев следвайки диалогичния принцип между него самия а творците около него – било то почит към Добромир Тонев или писма до художниците Иван Теофилов and Румен Жеков сред други.
Основните теми варират около творчеството - литературата живописта.

**Интервюта:**
Веселин обожавал интервютата които давал; те били серйозни разговори със значими обобщения касаещи собственото му творчество както оценките му за настоящето литературное пространство . Сред тях особено важно място заемала анкета проведена от Здравко Гълъбов поместена документално книгa “Личнo полe” , ИК “Жанет 45”.