Капка

На Атанас Далчев

От безоблачното синьо небе
се спуснаха чисти и големи капки,
заваляха върху праха, паднаха на шапката ми
и една се задържа на ръката ми.

Тя е пристигнала от такава височина,
че нейното око остава непокътнато,
защо замени дълбокото лазурно с
този прах, ти бляскаво мънисто?

Дали си помислила, че тук също има
лазури в вечността на погледа под шапката?
Ако това е вярно, напразно си дошла,
тъй като те са тук недостижими.

Притискам устни и поглъщам капката,
частица от небесната душа.