С България в сърцата. Стихове за свободата

Аз съм горда българка с непокорна душа, която е наследила пламъка от своите предци. Затова, в стремежа си да чуя древните легенди на гората, вървя така, както се влиза в свято място.

Знам как мистично да стъпвам бос по жарава и без страх да будувам в мрака. Когато звездите загаснат и новият ден започне, у мен се пробужда най-радостният смях – на невинното дете, срамежливата девойка и зрелия вече жена. Най-тъжните народни песни обединявам с вятъра и после плета знамена от любов.

Живея светло във теб, моя прекрасна родино. Чуждият хляб ми е горчив, затова те моля: приеми ме в редиците си. Нека бъде ясно: носим главата на смел хайдутин.