Сън и екзистенция

В текста си „Сън и екзистенция“ Лудвиг Бинсвангер поставя основите на екзистенциалната психоанализа. Той е швейцарски психиатър с дълбоки корени, близък приятел на Фройд и последовател на Хайдегер. С този значим труд той създава направление, което в наши дни набира все по-голяма популярност сред тези, които се интересуват от историческия контекст и анализа на човешката природа.

„Въведението“ на Мишел Фуко към работата на Бинсвангер представлява първия влиятелен теоретичен текст от автора, който е признат за един от най-смелите провокатори в съвременното мислене. В него Фуко подчертава важността на смелостта у индивидите да разширяват собствените си граници чрез размисъл. Той очертава пътя към антропологията на въображението чрез изучаване на съня като условие за неговото проявление и противопоставя концепцията за въображение срещу представата за "въображаемото", стремейки се да достигне до моментa, който оформя смисъла и субекта - момента на абсолютната свобода.

Тази книга обединява двата текста с убеждението, че техните идеи ще бъдат полезни не само за психолози, психиатри и терапевти, но също така за философи, антрополози, социолози с рефлексивна насоченост, културни теоретици и историци. Най-вече обаче тя ще бъде ценна за онези читатели, които търсят своето „аз“. Освен това текстовете предлагат нови перспективи върху човешкото битие и размазват границите между теорията и художествената литература.