Записки върху записките

Любомир Котев с ентусиазъм навлиза в словесния свят на Захарий, изпълнен с радост и осъзнаване на таланта на неуморимия полемист, като проявява респект и особена възторженост. Авторът е избрал конкретен фрагмент за основа на своето произведение. Едно от забележителните качества в изследването на Котев е смелият му език, който го води дълбоко в литературната вселена на Захарий. Стилът му е съвместим с този на мемоариста, което обяснява защо често прибягва до полемика – било то срещу Димитър Благоев, Пенчо Славейков или пък критики към някои повърхностни разсъждения на педантични историци относно „Записки по българските въстания“. Според него тези Записки са книга не толкова за миналото, а повече за настоящето и бъдещето.

Иван Гранитски