Празната пещера

В една неназована балканска страна, където всеки говори български и се стреми да оцелее по български, властта е в ръцете на бивши контрабандисти на културни ценности. Те почитат историята като култ с цел да вдъхнат у хората чувство за благополучие и важност. Сигурността и щастието на народа са осигурени чрез строго охранявани реални и виртуални граници, контрол над интернет пространството и постоянни лозунги като "Нашето минало е нашето бъдеще".

Мъгливото, но величествено минало служи като основен инструмент за оправдаване на абсурдите в настоящето, липсата на перспектива за бъдещето и притъпения инстинкт за добро и зло. В Народната родина неудобните лица изчезват или попадат в затворени места, където копаят несъществуващо злато; децата им пък са изпращани в "домове за спасение от родителската грижа".

Но сред всичко това има хора, които отказват да следват установения ред – героите от "Празната пещера". Те рискуват ежедневието си, кариерата си и дори живота си с цел да открият истината такава каквато е извън фалшивите новини, медийната манипулация и промитите мозъци.

"Празната пещера" представлява роман относно миналото и онези негови парчета, които героите опазват със значителни компромиси. Това е разказ за забравени престъпления, укрити учебници по история и семейни албуми с черно-бели снимки на хора, които вече никой не помни или не желае да помисли.

Освен това обаче този роман разглежда също така тематики свързани с бъдещето. Написан преди термини като „постистина“ да навлязат в употреба или преди изграждането на стени между държавите да стане тенденция , той представя старите и новите ужаси на неототалитаризма както и крехкостта на човешките отношения при екстремни условия.

"Празната пещера" споделя част от темите и персонажите от първия роман на Димана Трънкова "Усмивката на Кучето", но предлага много повече от просто продължение. Този роман е самостоятелна творба - тъмна по Оруелов начин and понякога зловещо хумористична история за едно бъдеще което изглежда все по-реално наближаващо.