Архетиповете и колективното несъзнавано

"Понятията „архетипове“ и „колективно несъзнавано“ играят ключова роля в аналитичната теория на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX/І от „Събраните съчинения“) включва текстове, написани между 1933 и 1955 година, които разглеждат и задълбочават разбирането за тези две концепции. Първоначалните три произведения могат да бъдат интерпретирани като теоретична основа: първо - „За архетиповете на колективното несъзнавано“, след това - „Понятието за колективно несъзнавано“, а последното е "За архетипа с особен акцент върху понятието 'анима'“. Следват статии, фокусирани върху конкретни архетипи като например "майката", "прераждането", "детето-бог" или "божественото момиче". Разгледан е също така мотивът на „духа“, често срещащ се в детските приказки, както и т.нар. “трикетер” (хитрец). В заключителната част се обсъжда връзката между архетипите и процеса на индивидуация — веднъж теоретично в статията “Съзнание, несъзнавано и индивидуация”, а после практически чрез анализ на впечатляваща серия рисунки от работата на Юнг по темата за индивидуацията. Последните две разработки в тома са посветени на символиката на мандалите.

„Който тръгне към себе си, рискува да се изправи пред собственото си Аз. Огледалото не лъже; то обективно показва отражението ни – лицето, което никога не показваме навън, защото го прикриваме с Персоната – маската, която носим пред света. Но огледалото остава зад тази маска и разкрива истинското лице.“
К.Г. Юнг"