Февруари

Деветнадесетгодишният Мартин Костов прави своя дебют много рано. На едва 15 години той успява да впечатли както публиката, така и критиците, които не жалят похвали за него. Първата му творба "Дом" представлява значима стъпка към утвърдена художествена зрялост. Читателите го определят като "ужасното дете" на съвременната поезия и му дават прозвища като "новият Дебелянов" и "българският Рембо", намирайки паралели с произведенията на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне и Сара Кейн.

Втората стихосбирка на Мартин Костов е един истински реквием за любовта - невъзможна и саморазрушителна до краен предел; именно тя служи за основен мотив в темата „живот в смъртта на живота“. В творбата "Февруари" се преплитат тъгата от непрогледния мрак с ярката светлина – онази светлина, която според Библията “свети в тъмнината” и не бива победена от нея. Тази светлина символизира страданието на сърцето. С изключителната си искреност, поетична сила и трагичност “Февруари” представлява важно литературно събитие; тази книга има висока стойност.