Земя на синовете

Новата творба на Джипи е истинско чудо... Тя е трудна за усвояване, бурна, горчива и безмилостна, но в същото време изумителна. Сюжетът ѝ е минималистичен и примитивен, като започва от финала – края на всички истории; героите са мъртви, авторите също не са сред живите, а самият акт на писане изглежда безжизнен... Именно затова четенето на книги е важно: те могат да те потопят в вихрушка от чувства, която ще разтърси целия ти свят и ще те остави на ново светло място… Corriere della Sera

„Земя на синовете“ се отличава коренно от предишните романи на автора, но все пак представлява логично продължение: както в „С.“ или „Зле нарисуваният мой живот“, така и тук се разглеждат отношенията между бащи и синове; подобно на ранните му произведения („Целувки от провинцията“), присъстват безименни покрайнини и усещането за празнота проникващо в душите. Липсва само явната автобиографичност, но Джипи не може да създаде комикс просто за развлечение – всяка страница извира дълбоко от неговата душа… Той избягва актуални теми като политика или модни тенденции и не предлага удобства за читателя. Затова именно неговите комикси ще останат запомнени.
Il Fatto Quotidiano

Този увлекателен комикс притежава наситено съдържание и доставя удоволствие в най-чистата си форма – той представлява квинтесенция на разказа чрез последователни изображения... Антиутопията преминава по пътя следван от класически автори като Джак Лондон с „Алената чума“, през Филип К. Дик до “Сблъсък” на Стивън Кинг.... Откровената бедност около главните персонажи има способността да се трансформира във величествена красота. La Stampa

„Земя на синовете“ е книга-река – благодарение на своите теми и сила –, която не представя само история за връзките между бащи и синове или любовта им един към друг; тя надхвърля това - представлявайки манифест срещу всичко повърхностно и лицемерно. Многослойна, въздействаща and страшно лична (защото понякога причинява действителна болка). Чернобели рисунки със скромни думицци показват лица изплували сякаш като дърворезби...
L’Indice