За кожата на една врата

Хъшо отвори врата и с внезапно движение навлезе в нашите мисли. Просто ни завладя. "За кожата на една врата" е един от любимите ми разкази, които съм чела в клуба. Ако беше песен, щеше да бъде от тези, които те държат буден през нощта – истински хит, който всеки композитор би искал да е създал. Искаш да спреш да си го повтаряш, но не успяваш. Можеш да се опиташ да забравиш мелодията, но сякаш вече нямаш желание за това. Рядко срещам подобни литературни произведения, които непрекъснато нахлуват в ума ти без покана и които можеш после да разкажеш на приятелите си. (Гергана Турийска)