Комо

Романът "Комо" представлява уникален дневник, но без конкретни дати - всеки ден е оформен като отделна глава. Главният герой, който неочаквано получава Рокфелерова стипендия, има възможността да прекара месец в живописното селище Беладжо край езерото Комо, настанен в прекрасна вила за спокойствие и вдъхновение. Въпреки това, още от самото начало става ясно, че той няма интерес или желание да пише.

Текстът предлага впечатляващ поглед върху живота в края на 20-ти век – разглежда теми като изгнанието, загубените поколения и сблъсъка между желанията и реалностите.

"Разбрах защо всички птици бяха замлъкнали. Той беше единствен по рода си - величествен и високо над нас. Почувствах се дребен. Имаше силата да осъществява всичките си желания. Никога не съм се чувствал толкова маловажен; бях мизерен — както моят живот, така и всичко около мен: всички мои мечти и надежди... Целият въздух около мен сякаш избяга навън; тялото ми изрази страхопочитание и учудване. Бях забравил за бинокълa си. С плавно движение през небето този орел ме удари в ума ми със своята мощност — остави следа вътре в мен." И аз записах:
- "Великият златен орел - единственият, самотният велик хищник над Монте Сан Примо и езерото Комо."