Пролетни игри в есенните градини

Еротичният роман е първото, което ще ви хрумне. Чувството на дискомфорт ще ви съпътства по време на четенето му. Да, в него се срещат множество страсти – от самоубийство на любящи до пиянски интимности в парка през нощта. Но няма да откриете нещо ново за себе си; напротив, ще научите факти, които вероятно бихте предпочели да забравите. Въпреки красивите формулировки и лириката, както и закъснялото споменаване на духовната свързаност... цялото произведение на Юрий Виннучик представлява сурова истина. Не че всичко описано е преживяно лично от автора-герой, а по-скоро би могло да се случи с всеки.

"Пролетни игри с есенните градини" разказва историята на един самотен мъж. На пръв поглед обаче самотността не е очевидна: животът му е изпълнен с разнообразие от събития и приключения, различни любовници - всичко това може дори да предизвика завист у някого… Но чрез серия пикантни "декамеронически" разкази от личен опит Юрий Ванничук ни въвлича в много по-дълбоки и болезнени теми. Там където зад Ерос стои Танатос; зад безкрайната наслада - жаждата за саморазрушение.

Романът е толкова мъжки, колкото може да бъде интересен за женската аудитория. Това е своеобразно прозорче към начина на мислене (както и функционирането) на противоположния пол. Процесът понякога не е особено приятен: всяка уважаваща себе си жена с малък опит в любовта, която още не се е сбогувала със своите романтични надежди, поне веднъж би искала да замери автора с нещо тежко или дори да направи някакъв ритуал над неговата книга.