Принуда в психиатрията - емпирични данни и добра практика

Авторът е клиничен психиатър и преподавател в Катедрата по психиатрия на Медицински университет в София. Той притежава опит в изследвания, свързани с личностната патология, зависимостите, транс-културната психиатрия, катамнезата на шизофренията и оценката на клинични инструменти, както и иновативни методи за предоставяне на услуги. Бил е експерт в Програмата за развитие на ООН и е работил с международни организации по проблемите на психичното здраве. Неговото портфолио включва 90 научни публикации. От 2001 година той ръководи проучвания в областта на психичното здраве като част от Рамковите програми на ЕС. Освен това е член и съосновател на Българската Психиатрична Асоциация.

Тази монография представлява уникално у нас изследване върху прилагането на принудителните мерки за психиатрично лечение — тема, която предизвиква много дискусии и разполага с ограничени научни данни, балансираща между различни интереси. В нея се извършва критичен анализ относно българските резултати от международно проучване за принудата в сферата на психiatrията с подкрепата от страна на ЕС.

Получените резултати могат да послужат при формулирането на здравословна политика, тъй като те осветляват обхвата, клиничните особености и социалнопсихологическите характеристики относно принудителното лечение във психиатриите.

Принудата стои срещу автономността – заявена като основна цел съвременната терапия в психиатрицята. Начинът, по който принудителните мерки се внедряват със съответния етичен стандарт и как обществото реагира към хората с душевни заболявания ще определят бъдещето развитие правилото функциониране иа системата за психологически грижи и постигането нa глобалните цели относно менталното здраве.