Бяла като мляко, червена като кръв

Роден съм в началото на учебната година и за кратко време от двеста дни преминах през детството и зрелостта. Лео е на границата между юношеството и зрялостта. Той обожава футбола, свиренето на китара и състезанията с мотопеди. Учителите му се струват като "защитен вид", който той желае да изчезне завинаги. Когато новият преподавател по история и философия пристига, Лео го посреща с недоверие. Но този млад учител притежава уникален подход – методите му вдъхновяват учениците да бъдат автентични и да следват мечтите си.

Лео има една голяма мечта - Беатриче, но реалността около него е друга, по-близка, но затова пък трудна за възприемане; Силвия представлява неговата стабилност в живота. След като научава, че Беатриче страда от неизлечима болест, Лео трябва бързо да демонстрира любовта си в ограниченото време, което съдбата му предоставя – трябва да узрее, да се преобрази и осъзнае, че надеждите не умират.

Този роман разкрива деликатните чувства на младостта със свой драматизъм и поетичност; сравняван е със световния хит „Любовна история” както и с известния филм „Обществото на мъртвите поети”.