Македонска голгота: Спомени и изповеди от Ениджевардарско

Спомени и разкази от Ениджевардарския край

Ениджевардарско е малко известен и недостатъчно изследван български регион. Причината за това е неговата отдалеченост от централните части на България, а в днешно време и извън географските граници на страната. Разположен в далечната периферия на българското етническо пространство, този район, наред с Солунско, Верско, Кайлярско и Костурско, представлява южна граница на европейското славянство. Най-старите писмени свидетелства за тези древнобългарски територии датират още от ранното средновековие. Те са намерени в средновековни документи относно заселването на славяните тук и честите конфликти между племената сагудати и друговити срещу Византийската империя за контрол над град Солун. След VII век според византийските източници подобни действия започват да предприемат също Куберовите българи, които се установяват наблизо и стават важен фактор за Византия. Процесът на интеграция между двата етноса наподобява този в Дунавска България и значително ускорява след IX век, когато част от района вече не попада под властта на Византия и влиза в пределите на средновековната българска държава.

Въпреки многолетния си опит под управлението на византийците и османците, населението в Ениджевардарския край успява да запази своя език, традиции и чувство за принадлежност към българската общност. Дългият период под чуждо владичество както дистанцията от официалните български територии способстват за съхранение във фолклора му реликви от старобългарския език преди времето на Йоан Екзарх. Това не остава незабелязано от първоначалните изследвания върху традиционната култура și диалектите в Южна Македония; например Ст. Романски отбелязва: „Долновардарската област почти не е променила етническия си облик отпреди седмо столетие... Независимо от преместванията на населението към Солунското поле... местното население все пак е запазило старинния си характер."

Разположено в Централните Балкани – истински кръстопът с различни културни влияния – жителите na Eniджаvarдаp могат да похвалят своето наследство като включват реликви từ стари народности все още неизучавани научно . Някои толкова силно се вписали у душевността i традициqтe нa eниджаварци , че можели да коригират представленията ни zа далечното минало...

Настоящата книга предоставя публичност чрез спомените , разказiте ии izповеди нa beжанците oт eнidжавардapcкиya kрай оt различини поколения . Тези спомени обхващат продължителен период почти един век - oт края nа 19-ти до края nа 20-ти век - i представляват живо доказателство зa упоритite борби нa нашитетe предци зa национално идентифициране И освобождение… - Авторът