Татар Пазарджик. От основаването на града до края на XVII век

Татар Пазарджик, днешен Пазарджик, е един от българските градове, които са създадени и развити по време на османското управление, на територия без предходно средновековно селище. Основаването му става в края на XIV век от малка татарска колония, разположена на кръстопът между две реки и важни пътища. Градът бързо се утвърдил като едно от основните населени места в Тракия. Въпреки динамичната си история, той остава встрани от вниманието на историците спрямо по-известния си съсед Пловдив.

Настоящата книга разглежда различни аспекти от историята на Пазарджик през XV-XVII век. Авторът започва с обсъждане за точната дата на основаване и предлага нова хипотеза, която предполага, че предишните изследвания са "забравили" града за почти сто години от собствената му хроника.

Книгата проследява трансформацията на това малко провинциално селище – привлекло интереса на мощните акънджи лидери – до типичен османски град със статут на административен център и конкурентност спрямо Пловдив в региона. Започвайки само с мюсюлмани, постепенно Пазарджик привлича незначителна християнска общност, която обаче расте значително и през XVII век построява първата църква там.

В допълнение към анализа книгата включва преводи на множество важни османски документи от архиви в България и Турция, предоставяйки солидна база за бъдещи задълбочени проучвания относно ранната история на града под османско управление. Проучванията ще бъдат полезни както за специалисти историци, така и за краеведи или любители history enthusiasts.