Очертания на мълчанието: Историческа социология на колективната памет

Тази книга разглежда времето след 1989 година, темата за паметта, разказите и мълчанията. Мълчанията представляват онези истории, които не могат да се трансформират в наративи; историите, които остават извън рамките на Историята; преживяванията, които биват забравени... „Но забравата не е антипод на спомена, а съдба на разказа, който не може да бъде запомнен". Как точно се реализира тази „съдба"?

За да отговорим на този въпрос, книгата описва начините, по които личният опит става част от публичния свят – институциите предоставят "рамки за памет", режимите на публичност и променящото се взаимодействие между "местата на памет" и "местата на надежда". Централното понятие (както в теоретичните части, така и в емпирическите - явно различни) е публичното пространство в историята. През перспективата на този „идеален тип" (или утопия), който може да характеризира демократичната модерност, са анализирани три различни режима на публичност.

Също така са представени три периода във войните за миналото - памет-та травма (например синдромът „Народен съд"), памет-носталгия и памет-закон. Новоизникналите днес “закони за памет” са знаци за нов режим историчност, при който подложена e не само историческата социология. Следователно разказите в тази книга представляват усилие към създаването на история.