Лудите, които ни управляват

„Властта е наркотик, който побърква всеки, който я опита“, споделяше Франсоа Митеран. Наистина ли е необходимо човек да бъде малко луд, за да получи власт? Да притежава известна мегаломания, за да се стреми към върховете; леко параноичен – за да се предпази от предателства; и с нотка психопатия – за да премахне противниците си...

За медиите ситуацията е ясна: Джордж У. Буш е „аутист“, Силвио Берлускони – „мегаломан“, а Никола Саркози – „прекомерно хиперактивен“.

Наистина ли нещата стоят така?

От последните петдесет години в Съединените щати съществува дисциплина, която изучава личността на управляващите - политическата психология. В рамките на ЦРУ и зад кулисите на международни преговори специалисти по профилиране изследват лидерските фигури внимателно. Те анализират речите им, разглеждат дори най-малките жестове, разпитват техните асистенти и обработват информацията. Паскал дьо Сютер има срещи с експерти като Джералд Поуст, Обри Имелман и Дейвид Уинтър. Той задава въпроси на водещи световни специалисти в областта на психологията като Антониу Дамазиу и Пол Екман.

Тази книга разглежда темата на политическата психология подробно. Тя анализира както общата характеристика на лидерството, така и специфичните черти на някои световни лидери - от чиито характери зависи животът ни всички нас. Портретите на Клинтън, Буш, Митеран и Саркози показват овластения политик често в неочаквана светлина. Заглавието „Лудост при управленците“ предлага увлекателно четиво както за управляващите хора, така и за тези под тяхната власт. И двата лагера ще разберат колко сложно може да бъде управленската работа: първият може би ще научат какво не бива да бъдат те самите; вторият пък ще осъзнае кого не трябва да подкрепят с гласа си.