Съчинения в 12 тома Т.1: Ранни стихотворения 1955-1961

Тези стихотворения са изключително важни за мен. Те представляват моите творби от ученическите и студентските години. Бях на 15, а след това на 21. Влюбен, наивен и невинен. След училище се качвах на велосипеда си и се отправях към морската градина, където сядах на пейката до паметника на Пушкин. Разполагах с тетрадка със широки редове и пишех с молив, тъй като химикалката още не беше измислена. Бях запленен от Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев; току-що бях открил поезията на Лилиев и Багряна чрез стари антикварни издания. Не четях съвременна българска поезия, особено защото новите млади автори все още не бяха се появили – времето бе 1955 година.

С огромно удоволствие опознавах поезията и експериментирах с различни форми; белият стих ми харесваше най-много, но го смятах за твърде лесен, затова постоянно усъвършенствах класическия стил. Пишех интуитивно само за себе си и ревностно пазех стиховете в тайна дори от момичето, вдъхновило повечето от тях.

Не ме интересуваха социалните теми; основната ми тема беше голямата първа любов - преживяла много изпитания и останала почти платонична. Понякога писах и за баща си - оклеветен млад човек убит когато бях едва седемгодишен.

След толкова време реших да публикувам тези ранни произведения, защото осъзнах колко ги обичам – дори повече отколкото преди – въпреки всичките им очевидни недостатъци. Вероятно причината е в това, че те са част от моя живот – най-чувствителната и искрена част.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ