Тучница

Животът представлява дихание и оставя следа в пространството, символизираща съществуването, подобно на целувка сред цветята и въздуха. Водата го почиства и вплита в пясъците на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм песъчинка в слънчевия лъч и пара от океана на вселената. Започвам от корена, където се намира стволът на моите родители - това е вулкан от усещания, свързани с миналото и бъдещето. Присъствам навсякъде; срещам различни аспекти на себе си – онази, която бях някога и тази, която съм сега – надвесена над собствената си бездна. Аз сама по себе си съм бездната и неизчерпаемото време. Чувствам се като част от многобройните вселени с неограничена енергия. Дори когато чувствам слабост, нося със себе си силата да продължа напред и откривам начини да се изправям отново. В мен живеят частици въздух и вода през всички времена; те са сетивата ми като човек. Нямам начало или край; имам само тънка нишка спомен за кръвта на земните ми предци. Позволявам на Бога да ме връща назад в паметта ми до началото на племенния ми произход. Реалността е толкова дълбока и необозрима, че трудно мога да разграничавам настоящето от опитванията през човешкия океан във вековете насам. Миналото постоянно оживява у мен наред с бъдещето чрез моя космически умствен свят; мога да бъда навсякъде по всяко време и моята енергия никога няма да пресекне границите си – тя остава непозната за всеки обикновен човек...