Лекции за богочовечеството

В процеса на духовното си развитие Владимир Соловьов (1853-1900) е бил повлиян от мистичните традиции както на Изтока, така и на Запада, а също така от платонизма и неоплатонизма. Той е усвоил и преобразувал идеи от редица значими философи като Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер и Хартман. Въпреки това, характерна черта за Соловьов винаги остава неговата независимост и изтънчен критицизъм; той изгражда уникален светоглед. Неговата философска концепция последователно разглежда онтологията, при което принципът за всеединство на битието играе основна роля не само в онтологията му, но и във всички области на метафизиката.

Въпреки многобройните последователи на Соловьов сред известни философи, практическият аспект на концепцията за Богочовечеството често остава незабелязан. Основната идея зад Богочовечеството се състои в актуализиране на човешката природа чрез преодоляване разликите между същност и съществуване или между съзнание и безсъзнание у индивидите. Този проблем продължава да бъде актуален под различни имена като разширяване на съзнанието, себеосъществяване или екзистенциален успех.

Склонността му към понятийна философия и интересът му към историята са основополагающи за систематичното му творчество. Соловьов притежава забележителни дарби; логическите му способности в комбинация с художествения талант го свързват с най-влиятелните европейски мислители от края на XIX до началото на XX век.