Прабългарска ономастика

Професор Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и Шуменския университет „Константин Преславски". В тези институции той е водил специализирани курсове като "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание" и "Прабългарите и техният език". Научните му интереси обхващат балканската и индоевропейската лингвистика, както и българската и балканска фонология. Най-същественият принос на проф. Симеонов е свързан с ономастиката. Той е автор на над 250 научни статии, от които значителна част са посветени на прабългарските тематики.

Настоящата монография, която не е публикувана досега, представлява първото изчерпателно проучване за прабългарските имена. В нея се анализират произходът, структурата и значението на народностното име българи, а също така се разглежда въпросът за етническата принадлежност на самите прабългари. Чрез ранни китайски и византийски източници авторът достига до заключението, че прабългарите често неправилно са идентифицирани като тюрки. Освен това предоставят нови обосновани етимологии за племенните имена като чдар-булгар, купи-булгар, уногундури и утигури. За родовите названия от Именника на българските ханове или надписите от Североизточна България – Дуло, Ерми, Укил, Кубиар – също са предложени новаторски интерпретации. Професор Симеонов дава аргументирани тълкувания за ханските имена Аспарух, Крум, Борис, Боян и Чавдар. Изследването включва десет географски названия с предполагаем прабългарски произход.