Изкуството да се задават въпроси и да се получават отговори

В социалната наука, въпросникът представлява основния инструмент за провеждане на научни изследвания. Качествата му играят ключова роля за точността на събраната информация и успеха на конкретните проучвания. Въпреки че проблемите в тази сфера са многобройни и сложни, те могат да бъдат сравнени с езиковите и социалните взаимодействия между хората. Често се смята, че всеки образован човек е способен да разработи, тества и използва този научен инструмент - въпросника. Това обаче е погрешно схващане; задаването на въпроси в контекста на научните изследвания изисква както знания, така и умения – комбинация от наука и изкуство. Процесът по конструиране, тестване и внедряване на въпросника следва специфични технологии, процедури и основни принципи.

Настоящата монография цели да задоволи нуждата от практическо знание у изследователите относно технологиите за изграждане и тестуване на въпросници. Тази необходимост става особено актуална с увеличаващото се количество емпирични проучвания във почти всички области на социалната работа.

Монографията включва различни части, които представят:

1. Резултатите от критичния анализ върху съвременните постижения в конструкцията и апробирането на въпросниците;
2. Схематизации относно функциите, принципите и конкретните стъпки при създаване на адекватен опросник;
3. Критерии за оценка качествата на разработения вопросник;
4. Проблематиката около тестуването както индивидуални запитвания, така и самия вопросник като цялостна единица.

Особено внимание е отделено на предварителното когнитивно проверяване以及 експерименталното приложение в реалистични условия преди стартиране на самото изследване. Разработена е уникална концепция относно основните критерии, стъпките и процедурите при оформянето му какъвто трябва да бъде един добър вопросник. Освен това се предлага допълнителен етап за "post factum" проверка след завършването му, а специална "SOS-техника" служи за идентифициране рисковете от грешки по време неговото развитие.

Допълнително са включени важните резултати от критичното разглеждане българския опит в областта чрез анализа проведен сред представители от академичната общност до социологически агенции както резултатиеот методическите проби свързани със систематизацията възходящо към конструкциирането им.

Авторският колектив зад монографията включва признати учени от Института по социология към БАН под ръководството нa член-кореспондент д-р Атанас Атанасов.