Имигрантката

Завладяваща и артистично написана история разказва за младата жена, която се опитва да избяга от общата мизерия в родната си България след падането на комунистическия режим. Тя емигрира във Виена с надеждата да открие себе си чрез този смел акт на освобождение. Авторът майсторски представя както трагичните, така и комичните моменти от необикновения живот на своята героиня, като разказът се води от нейно име и притежава изключителен автентичен стил.

Сюжетът обхваща по-малко от 24 часа. Докато я следим през обичайния й работен ден в виенска кръчма, серия ретроспекции ни показват ключови събития от нейното минало – започвайки от началото на 60-те до средата на 90-те години – които се преплитат с ежедневието й като нелегална имигрантка.
Романът описва живота на главната героиня Лена: идиличното детство в малко миньорско селце в Родопите; трудностите по време на тийнейджърските й години и бягството от провинциалния консерватизъм чрез краткотрайния, но разрушителен брак; усилията да възпита двете си деца сама в големия град.
Когато Лена вече смята, че е успяла да преодолее проблемите си, комунизмът рухва и страната изпада в безпрецедентен хаос. Главната героиня е принудена да остави децата си зад граница и потърси щастието си във Виена като нелегален имигрант. Там болката от раздялата със синовете й и постоянният страх пред заплахата за депортация я карат да вземе решение за разумен брак с австрийски гражданин.
В последния момент обаче тя променя намерението си и получава шанс за саморазвитие – нещо, към което винаги е стремяла.

Авторът Румен М. Еверт е германец, който дълго време живее извън Германия; двайсет години прекарва единствено в Англия. През последното десетилетие той дели времето между Пловдив и Берлин с българската си съпруга.
През 80-те и 90-те публикувал няколко книги на немски и английски език - включително биографията на Боб Марли и детската книга „Бодилът“. По-късно пише сценарий по собствена книга съвместно с режисьора Гернот Краа, който успешно става филм през 1991 г.
„Имигрантката“ представлява първата част от трилогията „Отвъд Ландщрасе“, разглеждаща контрастите между две европейски култури: латинско-западната срещу гръцко-восточната. Втората част предлага пикаресков роман със смешна интерпретация относно трагедията в България. Третият том описва финалните дни преди смъртта на стар човек в българското провинциално общество паралелно с рухването на Световния търговски център в Манхатън.