Преводът и буквата или странноприемница за далечното

**Теория на превода**

Шлайермахер разглежда противоречието между двата основни подхода към превеждането: "Преводачът може да остави автора в спокойствие и да насочи читателя към него, или пък да остави читателя спокоен и сам да доведе писателя до него." Според концепцията, приета по време на семинара, вторият подход е етноцентричен и хипертекстуален; той следва Платоновия стил и манерата на св. Йероним, който улавя дълбокия смисъл зад буквите и отхвърля идеята за буквалния превод. От друга страна, първият метод — предпочитан от немския романтизъм — развива родния език чрез взаимодействие с друг език и култура (както казва Фуко относно превода на Клосовски на "Енеида": "Дословността представлява точката на съприкосновение между френския латински език"). Този подход поставя предизвикателство пред самия процес на превод като се сблъсква с чуждото и открива Чуждото за собственото си лингвистично пространство.

Обединяването на личните опити в областта на превода, историческите изследвания върху значими фигури в тази сфера и разработването на концептуални идеи както за писането, така и за философските размишления правят труда на Антоан Берман необходим.

**Заглавие**

Заглавието "Преводът и буквата или странноприемница за далечното" осветява съдържанието му. То представлява двойно заглавие без препинателни знаци; нито една част не служи като подзаглавие за другата. Въпреки че книгата разглежда аспекти свързани с буквалния превод ("Започваме от аксиомата: преводът е буквален - текстов"), заглавието променя посоката - то говори едновременно за переведеното слово и неговия контекст. Действайки през "тленното тяло" на буквата – нейният материалитет – този тип перевод преминава през уникалната опитност със символа (различна например от анализа). Буквата притежава упоритост; вдъхновяваща е за твореца. Тя не просто е дума, а пространство обитаемо от значение, където понятието губи строгостта си , а вместо това резонира "битийността-в-езиците".

Важно тук е множественото число; то подсказва че става въпрос не само за Аристотеловия или Хайдегеровия човек-като-животно с логос но също така зa различията им хетерогенноста . Основното ядро ​​на родния език функционира като приемна среда която по Джойс формира полифонична структура от диалекти.
Ален Бадиу, Изабел Берман, Барбара Касен