Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици

Похвалните речи, събрани в сборника Panegyrici Latini, дълго време не получаваха необходимото внимание като източник, тъй като се смяташе, че са изпълнени с излишни ласкателства и риторични фигури без реална стойност. В края на XIX и началото на XX век основните теми за изследователите бяха свързани с условията на произхода им, времето и мястото на съставяне на корпуса, както и с уточняването на авторството. През последните години интересът към този сборник отново се активизира. Появиха се нови издания и преводи (първите пълни немски и английски версии), които представляват част от напредъка в изучаването му. Множество статии и монографии анализираха литературната стойност на речите и значението им като исторически документ. В редица тези проучвания беше разгледан въпросът за идеологическите цели зад панегириците. Ясно е, че независимо от ограниченията си по отношение на реториката, техните автори успяват да ги структурират по сложен творчески начин, включвайки важни идеологически послания в похвалите за действията и качествата описваните личности.

Настоящото изследване има за цел да демонстрира как панегиристите комбинират церемониалната функция на похвалната реч с идеологическо обосноваване властта на императора, свързвайки това обяснение със специфичните качества нужни за verus princeps. На вечния въпрос кой претендент е легитимен владетел или узурпатор те дават двусмислен отговор – важно е както произходът, така и стилът на управление; истинският император действа в полза на своите поданици, избягва произвола и осигурява сигурността и благоденствието както за държавата така и за народа си.