Нов речник по морал и етика

**ВЪВЕДЕНИЕ И ЗАБЕЛЕЖКИ**

„Всяка наука може да навреди на онзи, който не е овладял истинската наука — тази за добродетелта и доброто.“
— Монтен

Тук става дума за етиката, науката, занимаваща се с моралните въпроси. Произходът на термина идва от гръцката дума „етос“. Още в времето на Аристотел съществува схващането, че нравите и обичаите — т.е. добродетелите и пороците, както и положителните и отрицателни черти у хората и народите — се формират в контекста на тяхното общежитие под устойчив социален ред. Аристотел първи използва термина „етика“ като синоним на учение за етоса или нравствеността, разглеждана като основна форма на морала. Стагирит придава философски смисъл към понятието „етика“, което след това присъства не само при древногръцките стоици, Епикур, Лукреций Кар и Плутарх, но също така в произведенията на римските стоици. На латински терминът "ейнса" придобива значение аналогично днешното му употребление. По този начин етиката се оформя като вид практическа философия.

Оттогава до наши дни предметът й остава по принцип един и същ; разбира се, той преминава през спецификация и развитие с течение на времето. В рамките на етиката почти няма разлика между понятията морал и нравственост освен при Сократ и Хегел. Обичайно хората ги идентифицират помежду им: думите „нравствено“, „морално“ και «етично» често служат взаимозаменяемо. Но дори самите философи по етика поставят знак за равенство между тези концепции – а това е неточно.

Методологически погледнато трябва да направим ясно разграничение между тях. За нас дисциплината по етика изследва явления не само от сферата на морала, но също така от областта на нравствеността — традиционните житейски форми включват нрави без обичаи (добродетелност) или порочности (неправилности), основни правила или норми относно справедливостта които действат в човешкото общество образуват етоса конкретния етнос със своите ценности.

На второ място сме свидетели как всеки моральният кодекс във всяко време не просто описва света такъв какъвто e , но зададa въпрос относно бъдещето му - какво още би могло да стане тоест проблемът представлявa част от основополагающия философски дебат за връзката между мислене/съзнание спрямо битиe/материя.

Зад този въпрос стоят отношения свързани с начина по който човек възприема света около себе си защото светът съдържа човека като разумно действащо същество.Това означава ,че темата относно границата между добро зло всички стойности са централни културни предизвикателства.