Мемоари. Тодор Живков

Моята любов към хората винаги беше свързана с обичта ми към България. Желанието ми бе в родината да няма бедни, а страната ни да се утвърди като силна, заможна и независима сред другите нации. Бях убеден, че мога да допринеса за тази кауза. Дори в най-трудните моменти не губех надежда и позитивно отношение...

Вярвам в младото поколение на България. Нямам съмнения, че те ще изградят по-богато, справедливо и демократично общество от нашето. Знам, че техният живот ще бъде различен от този на нас през младостта ни. Готов съм да дам всичко необходимо, за да го направя по-добър и по-лесен. Но лесни решения не съществуват; истинските личности с характер израстват именно чрез преодоляване на трудности...

Надявам се днешните млади българи и българки да бъдат във всяко отношение превъзходни спрямо нас - не каквито сме днес, а такива каквито бяхме в незабравимите си младежки години...