Ощ / Веселина Сариева

Пукане на лепкавото грозде

Сънищата са тромави
Между две възглавници.

Тъмнината е заседнала в гърлото
На жената отсреща,
А ръцете ѝ, с корени като брада,

Набъбват в китките.
Широките крачки
Засмукват земята.

Пет чифта очи
Повдигат погледа си.

Тече захар,
Отворените облаци
Представляват празни захарници.


***
На масата
Има носове, уши,
Език и ръце -
Твои, мои,
Негови.

На масата
Лежи Франкенщайн
В нашия разговор.

Всички ние сме
Вегетарианци.


***
Ръцете и краката му са прибрани
Напречно на леглото;
Лежи по корем.

Прилича на онези
Метални цветни скулптури
Край канала в Ротердам,
Където хората седят.

Докато се къпеш, той казва:
Чувствам се като предмет.


***
Миризмата е съща,
Както преди -
Бях аз от мириса;
А ти – от бездихание.

Сега знам за житото
И чувам как патките викат;
Те са празни —
Глинени както теб и мен.

Кукли за чупене.