Акатисти Кн.1

Акатистът възниква като песен, изразяваща победа и благодарност към Пресвета Богородица. Той се е изпълнявал прав, което е дало името му - акатист (от гръцки "акатистос" - неседален), тоест песнопение, при което не се седи.

Структурата на акатиста включва 25 различни песнопения, съставени от последователно редуващи се 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (с изключение на първия) завършва с "Аллилуия", докато всеки икос завършва с "Радвай се".

Смята се, че най-старият акатист - този посветен на Пресвета Богородица - е написан в края на VI век. Най-вероятният автор на това произведение е преподобни Роман Сладкопевец, който бил певец в храма „Света София“ в Константинопол.

Най-древният превод на акатиста датира от времето на Кирило-Методиевата епоха (края на X век). Предполагаемо през периода между XIII и XIV век е създаден акатистът към Пресладкия Иисус, за който има предположения за свръзка с атонското монашество и практиките по исихазъм.

По аналогичен начин започват да възникват нови акатисти след този към Пресвета Богородица – първоначално във Византия, а впоследствие основно в Русия.