Вино и молитви

Ако светът е безкраен, то това се дължи на неговото съществуване чрез пръст, любов и душа. И ако човек успява да преодолее предизвикателствата на съдбата, причината за това е в уникалността му като част от човечеството, което самото по себе си е негов близнак. Следователно, докато в света има любов, памет и вино, ще продължава да съществува надежда за всички нас. Тя винаги е наблизо и достъпна „по заявка”.

Трилогията "Вино" включва книгите "Вино и молитви", "Вино и оръжия" и "Вино и чудеса". Неда Антонова описва произведението си така:

Тази творба представлява многопластово художествено повествование с библейски мотиви, лични мечти и разочарования, национални комплекси, исторически странности както и съвременни убежища за душата; тя изследва невидими болки и нетрадиционни методи на лечение... А над всичко стои любовта – последната опора на всеки бедстващ човек – която често служи като спасителен пояс. Виното пък неизменно присъства (подобно на музикантите от Горан Брегович) при сватби или погребения.

Библейските времена са основа за историята във „Вино и молитви”, където главните герои са закоравяла наркоманка (Веста) и младеж с травми след раздяла с любимата жена (Ян). Разказът се развива в малко селце вече забравено от картата… Само думите могат да помогнат на момичето (както учат Йоан Златоуст і тибетските лечители). С мощното въображение на един влюбен Делян помага на Веста да се отклони от наркотиците (както й ниското самоосъзнаване), но я прави зависима именно от словото. Една форма зависимост замества друга. Лекувайки Веста, Ян самият намира утеха... Но след единствената им нощ прекарана със “вино и молитви”, Веста напуска него, а Ян очаква смърт...

---

Цитати:

- От какво си пристрастена?

- От всичко назовавано... Защото животът е изграден от думи. Открих че вече завися от тях. Чувствам се още по-безпомощна... Замени една зависимост с друга под твое влияние... Вместо истинския живот възприемам реалността чрез слуха си; считам само онова което чувам за свое преживяване… Понякога мисля че може би това е дарба - обаче кой знае? Може би просто наследство към наркотици у мен.... Не ми пука какво приемам; важното е да ме трансформира…

---

- Жена ти ме изпрати да взема кибрит… Днес вечер ще те заведем на барбекю…

- Тя не ми е жена.

- Ако носи твоето дете – значи ти принадлежи...

Помислих си че умирам; усетих как животът бързо ме напусна… Дори моят ангел-хранител беше оставил мен.. Почувствах тежестта пустота …

Нямаше никой около мен който да каже дали спя или съм мъртъв…

---

Хората със синя кръв ... представляват резервния ресурс за човешката эволюция; тази кръв не преминава през наследство.

---

Само истинското може да осигури необходимия жизнен заряд за всяка измислица."