Според мен Т.1: Документи, мемоари, писма

В два тома авторът АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ разкрива своите размисли относно предателството на българските интелектуалци и отмъщението, което идва от политиката. Като активен участник в политическия живот по време на прехода, той разглежда собствената си драма като творец и защитник на синята идея чрез взаимодействията си с личности като Николай Хайтов, Евгени Михайлов, Иван Андонов, Николай Волев, Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова – известни обществени фигури, политици и журналисти.

Томов описва усещането за неописуема свобода и също така самота - чувства характерни за всички нас в трудните моменти на настоящето ни общество. Благодарение именно на това чувство той успява да реагира адекватно на времето около себе си; едновременно го отхвърля и потвърджава. Той осъжда "провинцията на духа", "гилдията на кадровиците" и "армията на посредствеността", които са довели до ситуацията, в която сме принудени да преживяваме с ужас поредната българска трагедия. В същото време обаче утвърдява опората във великото време, носено от праведния българин в душата му. Изтъква изключителната красота и мъдрост у онези "архипелази на духа", създадени не от Бог, а благодарение усилията на множество писатели и поети...
Божидар Кунчев