Страх / тв.к.

„...Атмосферата! Атмосферата в произведението. Въздухът, който дишат моите реални герои – повтарям, неизмислени. Оказа се, че този въздух е и съвременният ни въздух. Събитията може да са различни, а мислите и тихият страх в душите на хората не се изразяват с едни и същи фрази, но страха остава страх. Последиците за всеки индивид в епохата на Страх са неизменни. Несигурността и мразещият ужас от тъмното, задушаващата демагогия нямат цвят. Или ако имат - той е единствено цветът на безнадеждността.
...И думите на Моканина звучат: Както ги чу Йовков: Боже мой, колко страдание има по този свят, Боже!“
Тошо Тошев