Хипермодерните времена

След публикуването на първата си книга "Ерата на пустотата" през 1983 г. и последвалите есета, свързани със съвременността, като "Царството на ефимерното" (1987), "Третата жена" и "Вечният лукс" (2003), които го утвърдиха в световен мащаб, френският философ Жил Липовецки представя новото си произведение "Хипермодерните времена". Тази книга излезе във Франция през втората половина на 2004 г. и вече се подготвя за преводи на над 18 езика с перспектива да стане бестселър. Причините са ясни: Липовецки е основоположникът на концепцията за индивидуализма и не се колебае да разгледа теми като мода, лукс, трансформации в отношенията между половете, динамиката на пазара и новите ценности сред съвременния човек. Той обявява края на постмодерността и началото на “втората модерна революция”, наречена “хипермодерност”. Това определение не е просто опит за оригинално обозначаване или игра с термини; то отразява реалностите, които носи хипермодерността: нови тревоги у индивидите след постмодернизма, доминиращо влияние на пазара, ускорено течение на времето, безспорното господство успеха и ново укрепване върху стари основи – но едновременно с това настъпва завръщане към дълбоките човешки ценности. В крайна сметка моделът по време на хипермодерността изглежда оптимистичен: в условията на хиперконсумация потребителят открива по-дълбоки или висши начини да бъде истински човек. Както заключава Липовецки в края, хипермодерността все още е само в началото своето развитие.