Пластовете на времето

От времето на неокантианството в научната сфера се е утвърдило едно самоопределение, което разглежда историята като занимание с индивидуалното и уникалното, докато природознанието се фокусира върху общите явления. Въпреки това, историята на науката отдавна опровергава тази идея. Хипотетичният характер на научните твърдения и взаимодействието между субекта и обекта по време на експерименти добавят "исторически" аспект към природознанието. От друга страна, социалните и хуманитарни науки са подложени на натиск за систематизация, което е нарушило свързващата нишка на историческата перспектива. Спорът около Попър показва, че разделението вече не следва линията между природни и хуманитарни науки. Все пак нашата изследователска практика остава недокосната от тези промени, а резултатът е изолация за историческите среди днес. Историята е оставена сама да търси своето място в контекста на деисторизирания факултет.
Райнхарт Козелек